Оказва се много лесно, губенето. Вътрешно го зная, но стигне ли се до там, винаги се изумявам. Колко е лесно да забравиш кой си. Случват ми се разни работи напоследък, едно след друго се нижат, неприятни...И хоп! Аз губя равновесие и така, едновременно с това, губя лика си. Знам, помня, че има едни неща, чудни, притегателни, които ме викат, които обичам, но те сякаш се разсейват под тежката сянка на другите, лошите неща, които, кой знае защо, все решават да ме посещават на рояци. Четох една статия на Милена Фучеджиева за самоубийствата. Никога не бих дръзнала да отнема сама това, което ми е дадено свише, но който ме познава е наясно, че темата ми е адски интересна. С какво бе интересна статията - ами с това, че жената решава всички проблеми на чувствителната творческа душа с антидепресанти. Пийни един прозак и ще си се намериш много бързо, казва. Не знам...Сега пък ми идва друга мисъл - днес пак обяснявах на любимия си човек колко обичам водата. Може би аз съм като водата - непостоянна.
Липсва ми това сладко усещане на увереност и вътрешен комфорт - да погледна в огледалото и да познавам отражението в него...
2 comments:
Аристотел е вярвал в златната среда.Жалко,че тя е толкова трудно постижима.Все има нещо,което да наруши равновесието и не винаги то е от добрата страна на везната.Но да се надяваме,че всичко ще се оправи.По този повод ще ти изпратя една песничка.:)))
Обичам тази песен!!! Благодаря ти. И за милите думи в писмото.Голямо гушване от мен.
Post a Comment