The Flight

Scribbling on paper my day goes,
Goes forth to a closure,
Departs from disclosure
Of paths clear, to where
My heart waits for me.

Will be noble,
Will be noble,
Will be noble today,
I sound out my breath,
All trailing in slow-motion, inaudible whiffs.
This riotlessness, this distortion of bliss,
These measured steps
Belong to another now,
She lies underneath the quietness,
No more vivacious than quietness
Itself.
I have poked her with sticks
Just to see if her peace
Is solid, and now further and further
I flee from where she rests.

Cross out the scripture of logic,
Unleash the noise,
Bring on the horns,
Their salute fuels my motion,
Be it soft grass or thorns…

Застинала...

Застинала вече повече от 3 седмици в родния си град, поради непредвидени обстоятелства (временна работа – преводи, преводи, по цял ден преводи…), бях започнала да полудявам от липсата на всякакъв културен живот в това малко, китно, ала спящо място. Но ето, че съдбата ми се поусмихна. Напуснах офиса към 18 ч. вчера, и като се чудех какво да измисля, за да направя живота си към настоящия момент поне малко по-близък до това, което аз наричам Живот за себе си, се отправих към единствената голяма книжарница тук, за да потърся нещо вълнуващо за четене. Запътих се натам, но нещо ме накара да се спра пред театъра и да се кача по стълбичките, просто за да проверя, дали външното мъртвило на сградата действително излъчва такава безжизненост отблизо. И…ето, surprise, surprise! Плакатът ми се усмихна от стената – Бургаски театър, Мария Сапунджиева, Асен Блатечки, «Женитба» по Гогол…О Боже, та то започва след по-малко от час! Дали има билети? Да! И не само че има, ами ми направиха и намаление, и ме сложиха на хубаво място, като чуха какво уча и каква е темата на дипломната ми работа =). Асен Блатечки без риза за 4 лева…не е никак лоша сделка, предполагам, ако си почитателка на господин Блатечки…каквато аз не съм (мили Иван Радоев, разходи се до Търново за празниците, а?), но пък той наистина носи своя собствена енергия, която се чувства на сцената, а и постановката определено си я биваше - музиката, внесените текстове на Шекспир, костюмите, актьорът (трябва да му науча името, he stood out, definitely), който играеше женска роля... аз се усмихвах от началото до края - пълно блаженство. Еххх…липсваш ми, моя София, мой октопод с пипала от шум и смог…Ще се видим скоро, а ти кипи, преливай, жужи, подскачай…за да те намеря такава, каквато те обичам.