Тези дни на хората около мен се случват неща от по-тъмната тоналност…и това ме кара да поспра за миг, да затворя очи, и да благодаря на силата, която е над мен…въпреки всички малки и големи лични неволи, които често ми тежат или прогонват съня ми, аз съм добре…и това не е, никак не е малко.
Вчера вечерта ми се случи нещо много странно – бях на театър и си тръгнах по време на антракта. Странно е, защото аз обожавам да ходя на театър. Докато траеха двата часа на пиесата - „Укротяване на опърничавата” в Сатиричния театър - си мислех: дали в мен има нещо сбъркано, глупава ли съм, тесногръда ли съм, че така ме разочарова това представление? Накрая достигнах до заключението, че не съм нито едно от изброените, просто постановката на Мариус Курински този път не е така добра. Дори играта на Камен Донев не успява да спаси поне малка частица от този хаос от движения и крясъци, който се разпилява по сцената. Наистина, бях очарована от „Рибарят и неговата душа”, както и от „С любовта шега не бива”, но последната работа на талантливия за мен Куркински…съжалявам, Мариус, обаче чалга културата присъства твърде осезателно в твоята версия на пиесата…знам, че ни казваш нещо с това, знам, че идеята ти не е никак лоша по принцип, но можеше поне да напишеш „Укротяване на опърничавата” – прочит на Мариус Куркински” на афиша, а не „Укротяване на опърничавата" от Уилям Шекспир”, за да може хора като мен да не се объркват и да не влизат в залата или ако влязат да знаят, че няма да гледат Шекспир =).
Днес планът ми включва „Събота, неделя, понеделник“ в театъра на армията…което, сигурна съм, ще ми оправи лошия вкус в душата, останал от снощи. А и най-накрая ще видя Леонид Йовчев в действие. Изобщо, седмицата е театрална, а моето най-мило цветенце е цъфнало и аз съм едно щастливо и благодарно същество…
