Спонтанно

И ето ме тук, над белия лист.
С вечерната си душа наметната,
Чийто леден атлас, като по каприз,
Пълзи лукаво по раменете ми.

В тъмата мечтите мълчат;
Мислите вият в тъмата.
Като сняг, като сняг пада тихо
Вековният враг над душата,

Вековният враг – Страхът.
Нима не се вцепенявате
От безверие, от реторика, от затворени кръгове,
Нима не трепвате, ти и конят ти?

И ето ме тук, изкусителка. Загадъчна.
Красотата топи се във сенките,
Съвършена, ранена, пословична.
Непостоянна. Простено й е.

Ако имах зелено ъгълче,
Където горски прашец полепва по клепките,
И бурята сменя злите тонове с меките,
Щях да сънувам теб и конят ти,

Само че в спонтанно жълто.